Таблетите: кой формат и размер на екрана е най-добър?

Публикувано изображение

Когато преди две години легендата Стив Джобс демонстрира първия iPad, той аргументира избрания за него форм фактор така: „7 инча са прекалено малко, за да може софтуерът да изрази себе си в пълнота.” Макар малко мъгляво и типично за него – философски формулирано, това твърдение явно съвпадна с виждането на повечето производители в индустрията, които бързо подеха „таблет” идеята. Днес именно 10-инчовите устройства от този клас доминират пазара както в iOS, така и в Android сегмента.

Следващите най-разпространени таблети пък са тези със 7-инчов дисплей, чийто форм фактор явно също намери своята пазарна ниша и определен кръг почитатели.

Кой формат е по-добър в крайна сметка? И ако има едноличен победител във „войната на размерите”, какви са причините повечето потребители да предпочетат именно него? Ето някой кратки разсъждения по темата.

Да започнем от там, че днес пазарът предлага наистина впечатляващо разнообразие от таблети – не само по отношение големината и теглото им, но и като технически параметри, софтуер, операционни системи, комуникационни възможности. В единия край на скалата имаме бехемоти от класа на 12-инчовия Asus Eee Slate EP121 и 10.1 инчовия Project Fiona на Razer, които по същество са си пълноценни РС системи, с Intel Core i5/i7 процесори, солидно количество памет и дори дискретни видеокарти.

В другия са мини машинки като Samsung Galaxy Note, които буквално са на ръба между таблети и смартфони и с 5.3-инчовите си размери ни хвърлят в недоумение, карайки ни да се чудим към кой от двата свята би следвало да принадлежат те.[indent]
Разбира се, възможно най-йезуитското измъкване от дилемата за „най-правилния формат” би било: „Въпрос на предпочитания”, но ако трябва да потърсим наистина сериозни аргументи в подкрепа на един или друг форм фактор, вероятно ще трябва да започнем именно от размера и теглото.[/indent]
Замислени преди всичко като портативни мобилни устройства, таблетите по дефиницията би следвало да са леки и удобни за пренасяне. От тази гледна точка модел като споменатия Eee Slate EP121 на Asus трудно би могъл да се нарече „ултрапортативен” и с теглото си от над килограм ни кара да си задаваме въпроса, защо таблет, а не направо ултрабук.

В подкрепа на тази теза идва и фактът, че повечето хора, които използват таблетите си и за сериозни задачи (а не само за развлечение), често разчитат на външни клавиатури и/или докинг станции: едно, за да удължат живота на батерията им, и второ, за улеснение при работа с големи обеми от текст.

Публикувано изображение


В същото време таблетите поначало не са точно бизнес устройства. На един от последните си Developer форуми Intel добре очертаха разликата между лаптоп и таблет от тази гледна точка със слогана: „Ноутбук – когато ми трябва, таблет – когато го искам…”

От тази гледна точка повечето хора, притежаващи таблет, работят пред голям екран – обикновено 23 и повече инча, често на стационарно РС, което им позволява да отварят цели уеб страници и документи в пълен формат. Тези от тях, които все пак прехвърлят по малко работа и на таблета си, определено предпочитат 10-инчовия формат, тъй като той най-много се доближава до хартиения стандарт А4. Така на екрана на мобилното си устройство те могат да отварят също толкова удобно интернет сайтове и документи, без да се налага да скролират прекалено много, губейки време.
В същото време от чисто развлекателна гледна точка голям недостатък на повечето съвременни 10-инчови таблети е фактът, че те все още използват екрани с вече доста архаичното 4:3 съотношение на страните. Това означава, че ако си пуснете широкоформатен филм върху тях, ще трябва да се примирите или с изкуствен crop (изрязване на 16:9/16:10 кадъра, за да пасне на 4:3 екрана), или с двете досадни, черни линии в стил „руски филм от 80-те”.
[indent]
Визуалното неудобство настрана, това означава също така и напразно хабене на скъпоценния заряд на батерията за подсветване на две безсмислени черни черти под и над картината.[/indent]
Означава ли това, че 7-инчовите таблети „бият” 10-инчовите си аналози в графата „ентъртейнмънт”? В повече от едно отношение отговорът е „да”. Макар че са малко по-неудобни за работа и интензивно уеб сърфиране (поради необходимостта от постоянно скролиране и по-ситния екранен шрифт), те са значително по-удобни, когато се използват за четене на електронни книги в движение, тъй като формата им позволява по-удобно придържане с една ръка. По-малкият размер на дисплея неизменно означава и малко по-дълъг живот на батерията (макар че това не е задължително условие).

Голям плюс на 7-инчовите таблети е и по-голямата им портативност. За да вземете 10 инчовият си iPad или Galaxy Tab 10.1 с вас, ще ви трябва голяма чанта или поне калъф, в който да го носите. Не всеки обича да носи навсякъде със себе си подобни аксесоари и тук на помощ идва 7 (или в случая с Galaxy Note 5.3) инчовият формат, благодарение на който подобно устройство се побира във всеки по-просторен вътрешен джоб. При нужда можете дори да го пъхнете в задния джоб на джинсите си (макар последното да не е за препоръчване дори при таблетите с най-качествен билд от висок клас и горила глас покритие на екрана).

Публикувано изображениеНай-голямата сила на 7-инчовите таблети обаче е и тяхна най-голяма слабост. „Преходният” им характер на „нито риба, нито рак” ги поставя в незавидната позиция между „истинските” 10 и повече инчови таблети и смартфоните. Малко са хората, които биха инвестирали едновременно в 7-инчов таблет и в смартфон, които да носят непрестанно със себе си по една проста причина – че не е удобно.

Точно затова недоумение буди фактът, чеповечето производители, предлагащи 7-инчови таблети, ги лишават от надеждни опции за безжична комуникация или се спират на по-евтината (и ограничаваща) Wi-Fi поддръжка. В крайна сметка това обезсмисля таблета като мобилно устройство и ви затваря в тесния кръг на домашната ви безжична мрежа или до обхвата на произволна Wi-Fi точка.

В този ред на мисли единствените „смислени” 7-инчови таблети са тези, предлагащи 3G или 4G връзка плюс GSM функции. Подобна опция обаче води до следния парадокс – засилва усещането за „нито риба, нито рак”.[indent]
От една страна, подобен таблет изземва практически всички функции на типичния смартфон, но от друга, не е толкова удобен за разговори, колкото е телефонът с формат на екрана максимум 5 инча.[/indent]
След този предел просто става смешно да се разхождате с нещо толкова голямо, долепено до ухото, и се принуждавате да използвате кабелни или безжични хендс фрий слушалки за разговори.

Публикувано изображение

Ако теглим чертата, май се оказва, че Стив Джобс в крайна сметка е бил прав: най-удачната (поне при настоящото положение на нещата) е комбинацията от пълноформатен (10-инчов) таблет и смартфон на принципа „Всяка жаба да си знае гьола”. Иначе казано – всяко устройство в собствената си ниша на приложение – таблетът за развлечение, уеб сърфиране и от време на време леки бизнес задачи, а смартфонът за общуване.
Източник: HiComm.